В тийнейджърските ми години беше еретично да карам колело и да играя билярд. Днес мотоциклетите доминират в гръцките градове и повечето хора смятат, че карамбола изисква мисъл, самоконцентрация и дисциплина на ума и тялото.

В по-младите ми години беше еретично да вярваш в колективността и традиционния комфорт, да загърбиш индивидуалния стремеж и консуматорството. Днес всеки разпознава задънените улици на индивидуалността и измерва в официалната статистика цената, болката и нещастието на човешката воля и агресия.

На средна възраст изборът ми да имам малка къща в провинцията със семейството си, търсейки надеждно, достъпно решение, което е щадящо хората и околната среда, беше изборът на сглобяема къща. Потърсих и потвърдих, че най-добрите по рода си са Михалис и Никос заедно с техните достойни партньори. За мнозина това решение остава еретично. Но това е поетично и същевременно практично и икономично решение, подобно на велосипеда за града. Селекцията му се нуждае от настроение за игра, като билярд. Приема силата на вземане на решение срещу установената логика, за която знаем предварително, че води до задънени улици и цената на отчаянието. Това е новото нещо, което идва и си заслужава, без разходите.

Михалис и Никос, продължавайте да се стараете. Заслужава си…

Приятелски настроен,
Аргирис Демерцис